Мая Люнде призовава да опазим най-ценния ресурс на планетата – водата
След забележителния успех на романа „История на пчелите“, превърнал се в международна сензация, норвежката писателка Мая Люнде ни представя неговото продължение – „Краят на океана“ (изд. Персей, превод Галина Узунова). Тази емоционално наситена и въздействаща история разкрива уязвимостта на човечеството и природата, пречупена през една от най-големите заплахи за нашето бъдеще – глобалния недостиг на вода.
Люнде, която вече е утвърдена като един от най-видните застъпници за климата в световната литература, отново доказва своя талант с роман, който свързва личното и глобалното. „Краят на океана“ ни въвежда в две паралелни истории, обхващащи различни времеви линии, всяка от които носи своето изстрадано послание и ни кара да преосмислим връзката си с природата.
През 2017 г. Сигне, възрастна жена, родена в Норвегия, се отправя на самотно пътешествие по море с ветроходната си лодка „Синева“. Първо тя се завръща в родното си място в Норвегия, но го намира променено – ледникът е експлоатиран, за да може ледът в сърцевината му да се продава на богати хора от далечни краища на света, водопадите и реката са отдавна унищожени. С болка в душата и странен товар в лодката, Сигне решава да се изправи срещу мъжа, когото някога е обичала, но и който е отговорен за унищожаването на ледника. През целия си живот Сигне е била борец – активистка, която се противопоставя на унищожението на водопади и реки заради производството на енергия. Нейното плаване към миналото е не само физическо, но и дълбоко емоционално – борба с личните ѝ демони и непреодолима тъга заради загубите, които климатичните промени носят.
Втората времева линия ни пренася в бъдещето: през 2041 г. светът вече е различен – Южна Европа е обхваната от неумолима суша, водата е по-ценна от златото, а северът и югът на континента са раздирани от конфликти, породени от борбата за оцеляване. Сред тази мрачна действителност Давид и малката му дъщеря Лу се борят за живот, след като са изгубили връзка с останалата част от семейството си по време на опустошителен пожар. Бегълци сред безводния хаос, те откриват стара ветроходна лодка в градината на една изоставена къща. Това неочаквано откритие става символ на надежда и връзка с миналото, а съдбите на Давид и Лу постепенно се преплитат с тази на Сигне.
„Краят на океана“ е история за смелост, любов и непоколебим човешки дух. Всеки от героите – упоритата и самотна Сигне, отчаяният, но любящ баща Давид, и малката, но изпълнена с живот Лу – носи в себе си част от нашето бъдеще.
Книгата е не само предупреждение за екологичните катастрофи, пред които сме изправени, но и емоционално преживяване, което дълбоко докосва читателя. Люнде изследва теми като менталната устойчивост на човека в условия на тежко физическо страдание, отговорността и въздействието на човешкия избор. Със скандинавска точност, но и емоция, която надхвърля обичайната за северните автори, Мая Люнде ни прави съпричастни към жаждата на героите – и на физическо ниво, постоянната липса на вода, напуканите устни, езикът, който като парализиран е залепнал за небцето, но и жаждата за дом, за бъдеще, за сигурен пристан, където децата да растат в безопасност.
За да създаде толкова реалистичен текст, Мая Люнде е посетила бежански лагер, видяла и почувствала е от първо лице какво е да пребиваваш на такова място, как несигурността в утрешния ден подкопава психическата устойчивост на човека.
Гладът е физическо изпитание, което е описвано, при това успешно и прецизно, от не един автор. Но неговата много по-страшна сестра, жаждата, е описана в романа „Краят на океана“ толкова въздействащо, че човек несъзнателно започва да пие вода по-често, докато чете. Безводието в Европа не лишава хората само от вода за пиене, макар че това е достатъчно страшно, но и вода за миене. Давид, един от главните герои в романа, е в безизходица, когато малката му дъщеричка Лу се разболява и повръща, а той няма вода да я измие. Тези сцени, описващи отчаянието на бащата, изобретателността, до която прибягва, за да може все пак да поддържа някаква хигиена за детето си, показват колко изострени са сетивата на Мая Люнде като човек, родител, автор.
„Краят на океана“ е книга за водата, но „Краят на океана“ е и книга в не по-малка степен за жаждата.
„Краят на океана“ не е роман единствено за страданието, но и за силата да го преодолеем, той носи и надежда – напомняне, че все още имаме шанс да направим правилния избор и да опазим най-ценния ресурс на нашата планета – водата.
„Краят на океана“ е книга, която ни кара да се замислим, да се натъжим, да се вдъхновим. Тя е четиво за всички, които търсят смисъл в света, които вярват, че можем да съхраним бъдещето си.
Това е вторият шедьовър на Мая Люнде от нейния „Климатичен квартет“ – четири сюжетно самостоятелни романи с общото послание да сме отговорни и да се борим с промените в климата заради човешката намеса.
