Без иновации Европа не може да е конкурентоспособна, силна и стабилна

Без иновации Европа не може да е конкурентоспособна, силна и стабилна, каза във видеообръщение българският еврокомисар Екатерина Захариева по време на Софийския икономически форум V. Европейският съюз (ЕС) е най-демократичният в света и за да останем такива трябва да използваме целия си капацитет на икономистите, учените, предприемачите, изследователите, младите хора. Като първи комисар за стартиращи предприятия искам да върнем ЕС на лидерските позиции по иновации, там където му е мястото и заради това първата ми цел е премахването на бюрократичните пречки, каза тя. По думите й в момента в ЕС има близо 100 закона и много регулации свързани с работата на технологичните компании, така че ще бъде въведена единна и улеснена регистрация на иновативните компании, която да е валидна за целия Съюз. Тя акцентира върху това, че целта на ЕС е за много повече иновации, което изисква да се заделят повече средства, за да останат младите учени тук. Имаме обща цел – на направим Европа и България по-иновативни и проспериращи, обобщи тя. Според Милена Стойчева, бивш министър на иновациите и растежа, България трябва да свързва инвеститорите с компании с потенциал за иновации и растеж в страната, като това би могло да е един от ключовите ни активи като икономика и нещо, което да ни отличава от останалите страни. През 2024 г. имаше повишаване на преките чуждестранни инвестиции през първите няколко месеца в резултат на една политика да отворим вратите и да създадем възможности, както за иновации във вече утвърдени дружества, така и в новорегистрирани компании, които да си сътрудничат с големите, за да могат да станат по-видими решенията, които те предлагат, каза тя и добави, че този модел би могъл да се приложи и на регионално ниво. Стойчева смята, че могат да се изграждат партньорства в Югоизточна Европа, които да привличат инвеститори. Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов акцентира върху това, че трябва да бъде запазена макроикономическата стабилност на България, за да се привличат инвестиции. По думите му това означава да не се повишават данъчните ставки, да се държи на ниско равнище външният дълг, да се положат усилия за намаляване на инфлацията. Освен това той призова властите да разрешат проблемите на бизнесите, така че да се подобри производителността на труда и да се възползваме от средствата, които са отделени за страната ни по различни програми на ЕС. Според него също така е важно България да се присъедини към еврозоната. Възможностите за използване на дигитализацията също е в нашия фокус, както и подобряване на образованието, защото е ясна липсата на квалифицирана работна сила, каза Симеонов.  Изпълнителният директор на „Тракия икономическа зона“ Пламен Панчев посочи, че всеки потенциален инвеститор първо се интересува от качеството на работната ръка. Емил Ангелов, главен изпълнителен директор и заместник-председател на Борда на директорите на „Главболгарстрой Холдинг“ АД, отбеляза, че икономиката е въвлечена във всеки процес и конкурентоспособността на България се измерва по различни начини, които за съжаление показват тенденция към спад. Според него политическата стабилност е основно условие за отключване на конкурентоспособността и при наличие на редовно правителство могат да се очакват необходимите решения, подкрепени от значими инвестиции в инфраструктурата. Той подчерта, че фискалната дисциплина е пряко свързана с политическата стабилност и е ключова за влизането на България в еврозоната. Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България, счита, че страната ни има нужда от „нейния доклад Драги“. Този документ, изготвен от бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги, предлага стратегически препоръки за засилване на устойчивостта и конкурентоспособността на европейската икономика чрез ключови структурни реформи и целеви инвестиции. Михайлов добави, че конкурентоспособността зависи от множество фактори, включително политическа стабилност, предвидимост на икономическата среда, върховенство на закона и ниски нива на корупция. Според него базовата свързаност в дигитален, физически и енергиен аспект е от изключителна важност, както и че индустриализацията трябва да отчита новата реалност, свързана с разходите за труд и енергия. Михайлов добави, че е необходимо преодоляване на регионалните дисбаланси, реформи в образованието, съобразени с нуждите на бизнеса, както и укрепване на индустриализацията за по-висока конкурентоспособност. Анастасиос Анастасатос, главен икономист на групата Юробанк, заяви, че макроикономическите показатели на България са добри, като страната демонстрира стабилен икономически растеж, ниски нива на задлъжнялост и стабилни дефицити. Той прогнозира годишен ръст от 2-3 процента, движен основно от инвестиции и износ, което според него е знак за по-балансиран икономически модел. Анастасатос отбеляза, че демографските предизвикателства са значими и подчерта необходимостта от създаване на привлекателна инвестиционна среда, която да задържи и привлече работна ръка. Той подчерта, че за устойчив икономически растеж България трябва да реализира структурни реформи, да подобри данъчната система и да укрепи пенсионната система, като същевременно остане конкурентоспособна и след влизането в еврозоната. Сергей Влайков, старши директор „Финанси“ на „София Мед“, изрази притеснения относно намаляването и застаряването на населението, което ограничава капацитета на индустриите. Костас Салварас, регионален вицепрезидент на Филип Морис Интернешънъл (ФМИ) за Югоизточна Европа съобщи, че компанията е инвестирала около 207 милиона евро в България между 2019 г. и 2023 г . Инвестициите на „Филип Морис Интернешънъл“ са в инфраструктура, хора, заетост, логистика, контактни центрове. За България стартирахме нашата платформа за бездимни продукти през 2017 г. и от тогава се радваме на напредък, като над 400 хиляди възрастни са преминали от обикновени цигари на продукти за пушене без дим, каза Салварас. Той добави, че компанията отчита, че данъците, които е платила в България възлизат на 2,4 на сто от всички данъчни приходи, а приносът на платените акцизи е 10,4 на сто общо внесените в бюджета.