„Hurry Up Tomorrow“ е брилянтен и епичен албум. Със съдържание от 22 песни той не оставя усещането, че е прекалено дълъг. The Weeknd продължава с характерния си звук от 80-те и в този албум, като достоен завършек на трилогията, започнала с „After Hours“ (2020) и „Dawn FM“ (2022), позиционирайки се като потенциална лебедова песен. Този албум надхвърля обикновената музика, предлагайки кинематографизъм, близък до трилогия, която предефинира съвременния R&B. Издаден в началото на януари на фона от новата музика в световен мащаб, той смело залага претенциите си за един от най- ярките албуми на 2025 г., излъчвайки увереността на артист, сигурен в наследството си. Ейбъл Тестифай, както е истинското име на канадския певец, автор и продуцент, създава опус, предназначен не само за настоящето, но и за вечността, смесвайки характерната му нощна меланхолия с новооткрита зрялост. Още с първите си акорди, „Hurry Up Tomorrow“ потапя слушателите в здрачно царство, където всяка песен се усеща като част от екзистенциален копнеж. „Wake Me Up“ канализира свръхестествена енергия, заради аранжимента, създаден от френското електронно дуо Justice. Кинетичният пулс на албума се разпалва със „Sao Paulo“, колаборация с бразилската певица и автор Anitta, която препуска като влака-беглец, сливайки бразилския плам с мрачната натура на The Weeknd. Междувременно „Baptized In Fear“ се потапя в антиутопични звукови пейзажи. Тези песни илюстрират двойствеността на албума: интимен, но експанзивен, реален и неземен. The Weeknd майсторски свързва ретро носталгията и футуристичните иновации. „Open Hearts“ възкресява неоновата светлина на попа от 80-те, преосмисляйки Sussudio на Phil Collins през призмата на диско и ефирни вокали. Сътрудничеството с Travis Scott и Pharrell Williams допълнително издига нивото на проекта: „Reflections Laughing“ изкривява реалността с дисонантни, експериментални текстури, докато „Timeless“ обединява ритмичния гений на Pharrell с елегантната естетика на The Weeknd. Пръстовите отпечатъци на италианеца Giorgio Moroder украсяват „Take Me Back to LA“ и „Big Sleep“. Натрапчивото камео на Lana Del Rey в „The Abyss“ добавя пластове меланхолия, затвърждавайки статута на албума като съвместен триумф, който се чувства едновременно общ и дълбоко личен. „Hurry Up Tomorrow“ е по-малко албум, отколкото културен артефакт – кинематографична одисея, която замъглява музиката и визуалното разказване на истории. Дълбочината на разказа и величието на продукцията (водени от визионерското докосване на американския продуцент Майк Дийн) предполагат амбиции отвъд музиката. Като последен акт на трансформираща трилогия, албумът затваря една глава с виртуозна прецизност, оставяйки незаличима следа в съвременната музика. Това е свидетелство за еволюцията на The Weeknd: артистът, който днес управлява светлината на прожекторите, не просто оформяйки звуци, но извайвайки светове.
Албумът „Hurry Up Tomorrow“- кулминация в артистичното пътуване на The Weeknd
