„Наследена земя“ е големият скандинавски хит, отрупан с награди и преведен на 22 езика
Специално събитие в културната програма на Пролетния панаир на книгата (26 май – 1 юни) ще бъде посветено на романа „Наследена земя“, големия скандинавски хит, отрупан с награди и преведен на 22 езика. На 30 май от 18 ч. на сцената на културната програма преводачката Галина Узунова ще представи книгата, която излиза в издание на „Изида“. Авторката, Мария Турчаниноф, беше приела покана да гостува в България за Софийския литературния фестивал, но ситуацията със затрупаните от сняг летища й попречи да дойде. Графикът на пътуванията й е запълнен две години напред, но се надяваме да я посрещнем в България.
Като следва традицията на семейни саги като „Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес, „Наследена земя“ вдъхва живот на скандинавските митове и разказва историята на хората чрез връзката им с природата – една естествено силна връзка някога, която с вековете става все по-слаба…
Мария Турчаниноф разказва 400-годишната история на едно семейство от края на 17. век до наши дни.
17 век. Войник получава от краля парче земя в знак на благодарност за вярната си служба. Сред девствени гори и блата той си построява къща и започва да обработва земята си. Най-голямото му желание е да се ожени и да има наследник, но селото е малко и няма подходящи девойки. За да разшири земеделските си площи, той започва да отводнява блатистата местност. Тогава в съня му се появява жена, която го моли да прекрати това. Една вечер, когато замръква там, от блатото идва неземно красива жена. Той преспива с нея, а тя изчезва. Напразно я търси, но след време тя сама идва при него и му дава детето им, а той се заклева да остави на мира блатото й. Отглежда сам сина си. Но когато той става млад мъж, бащата вече забравя клетвата си и се полакомява за повече земя. Синът му казва, че му се е присънила майка му, която предупреждава, че ще си го вземе, щом баща му нарушава обещанието си. И една нощ, когато двамата замръкват край блатото, синът му изчезва завинаги. Бащата умира преждевременно, самотен и огорчен. Стопанството остава празно, а гората започва да навлиза обратно в малката нива и си връща това, което ѝ е било отнето.
Следващите четири века потомците на войника ще се трудят във фермата, сред изобилие и глад, любов и война, но съдбата им ще следва ритъма на древната пустош, докато мистериозни сенки се промъкват между дърветата, а опасност дебне в коварното блато…
Подобно на водните кончета, летящи над тресавището, животите на хората блясват за кратко и след това изчезват: войникът, неспазил обещанието си, девойка, очарована от горските създания, неверен годеник, който среща годеницата си под вековните клони, земеделец със странна мания…
Дълготрайни обаче се оказват единствено дивата природа и категоричността, че където и да пуснем корени, земята ще пусне корени в нас.
Без да я назовава директно, „Наследена земя“ е роман за климатичната криза, за отговорността на човека към природата и животните. Книгата ни напомня откъде сме тръгнали и колко сме свързани със света около нас, видимия и невидимия. Корените ни са дълбоки, невъзможно е да ги прекъснем, без да застрашим собственото си съществуване.
„Наследена земя“ е спечелил Шведската литературна награда YLE (2022), наградата на финландските книжари и „Нуори Алексис“ (2023. Преведен е на 22 езика.
Романът е своеобразна почит към предците, към всички, които са ходили по тази земя преди нас, към земята, която сме наследили, и към всички същества на природата. В същото време той е предупреждение за това колко деликатна и крехка е природата. Съдържа и послание да поемем отговорност и да предадем наследството, наследената земя, на следващото поколение.
