Изследвания на български учени разкриват значението на хмела и малца в пивоварството

С настъпването на месец март и усещането за пролетно настроение започва и активният бирен сезон, който винаги носи очаквания за новости от света на пивото. И тази година прогнозите са за продължаващ интерес към безалкохолните бири, ръст в премиалния сегмент, все по-широкото използване на сухото охмеляване на лагер бирите и разширяване на продуктовото портфолио с нови асортименти пиво.

Но каквито и да са трендовете, най-важни са качествените основни и най-характерни суровини на пивото – хмелът и малцът. Благодарение на специфичните си свойства и в комбинация с пивоварните дрожди, те дават възможност за получаването на най-различни по своя характер десетки стилове бира. През последните 10 години има над 25 научни публикации на български учени от изследвания и експериментални задачи върху малца и хмела, значението им за качествата на пивото и спецификите на техния комплекс от биологично активни вещества.

Пивото е единствената напитка с хмел. Той се използва в съвсем малки количества, но определя до голяма степен типичните качества на бирата и повишава нейната трайност, тъй като е напълно натурален консервант. Хмелът придава горчивина, която идва от алфа горчивите киселини, съдържащи се в цветовете му. В публикации на проф. Габриела Маринова се отбелязва, че първата документирана връзка между хмела и пивоварството датира още от Средновековието – през 822 година, от манастир в Пикадия, Франция. Древните пивовари са използвали смесица от див пелин и билки, за да придадат горчив вкус на напитката.

Десетки са сортовете хмел, като всеки от тях е с различни ароматни и вкусови профили, които могат да бъдат извлечени и използвани в разнообразни комбинации. В мащабно изследване на качествата на хмела японски учени са идентифицирали в него 485 съединения. Вкусът и ароматът, които той придава на пивото, идват предимно от летливите му масла. Предполага се, че хмеловото масло съдържа дори над 1000 съединения. Те се изпаряват лесно и относително бързо по време на варенето – повечето в рамките на 15-20 минути. Ето защо пивоварите обикновено добавят хмел за вкус и аромат към края на варенето на напитката. За постигане на максимално силен вкус и аромат и добавяне на уникална характеристика към пивото, напоследък много модерно става „сухото“ охмеляване на бирата, известно и като студено охмеляване. В САЩ, Великобритания и други държави, в които стилът IPA е силно популярен, тази технология не е нова. Интересното обаче е, че сухото охмеляване постепенно се превръща в тренд и за производителите на светли лагер бири, известни и като pils.  По този начин пивоварите всъщност съчетават стиловото разнообразие на миналото с модерните техники за пивоварство, постигайки нов уникален вкус и аромат на пенливата напитка.

Сухото охмеляване се отнася за всяко добавяне на хмел към бирата в студените етапи на технологичния процес, което води до каскада от промени в качеството му. Пивоварите се съобразяват с избора на сорта, дозата за влагане, съдържанието на масло в избрания хмел, температурата, при която се използва и други.

В тази насока са правени изследвания и от учени от катедрата „Технология на виното и пивото“ от Университета по хранителни технологии в Пловдив. Д-р Петър Недялков, главен асистент в звеното, изследва влиянието на сорта хмел, дозата и продължителността на сухото охмеляване върху органолептиката и основните физикохимични показатели на пивото, както и върху антиоксидантния капацитет и съдържанието на фенолни вещества в напитката. Резултатите безспорно доказват, че изборът на сорта, количеството и времето на сухо охмеляване оказват значително влияние върху вкуса, аромата, цвета, стабилността на пяната и цялостното представяне на напитката и хранителните вещества в нея

Институтът по земеделие в Карнобат и Добруджанският земеделски институт в Генерал Тошево са най-големите селекционни центрове на пивоварни и фуражни ечемици в страната. Портфолиото на двата института е изключително разнообразно. От включените в националната листа сортове 88% са българска селекция и само 12% са европейски. От тях 2/3 са пивоварни ечемици.

Наскоро проф. д-р Габриела Маринова публикува заключителния си доклад с резултати от продължилите няколко години изследвания на пивоварно-технологичните качества на осем генотипа зимен многореден ечемик, селекциониран в Института по земеделие в Карнобат. Такива пълни изследвания се правят за първи път в България. Добрата новина е, че една от селектираните линии ечемик показва отлични качества на произведения от нея малц и респективно – пиво. При тази линия се наблюдава и най-висока антиоксидантна способност на готовото пиво – 997,8 еквивалент на vit. C.  Вследствие на този проект може да бъде регистриран нов сорт български ечемик, подходящ за пивопроизводство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *