В махагоновата бална зала
Ти ми каза как искаш да правим любов
Изпивайки своя студен чай Лонг Айлънд
Ти каза, че ме обичаш
(Living it Strange)
„Това е просто поп албум. Няма много за коментиране, наистина — няколко плътно подредени поп песни, записани с моята група и миксирани по възможно най-забележителния начин от Bjarne Stensli“ – казва Sivert Høyem.
Странно е да го чуем да говори за „поп“. Поп музиката през 2024 г. означава програмирани ритми, семплирани звуци и автоматични настройки. Певецът, авторът на песента и продуцентът много рядко са едно и също лице. „Dancing Headlights“ е пет момчета на живо в студиото, завладяващо китарно звучене, почти без дигитален инструмент наоколо. Трудно е да си представим нещо по-далечно от днешните поп стратегии.
„Поп музиката има различно значение за мен“ – казва Sivert. „Когато бях дете, все още пускаха The Beatles по радиото. Осемдесетте бяха прекрасна ера за поп и рок музиката и аз бях на подходящата възраст да поема всичко, без да се притеснявам много към кое „племе“ трябва да принадлежа. Всичко беше позволено и всичко беше опитано.“
„Днес ми е по-трудно да намеря поп изпълнители, с които да се идентифицирам. Lana del Rey е една от тях. Тя е вечна, без да е ретро, това е и моята амбиция.“
Ако сте на подходяща възраст, лесно ще си припомните златната ера на осемдесетте, докато слушате изпълненията на Sivert Høyem от 2025 г. Албумът започва с разбиващи се вълни и няколко горещи поп парчета. Първият трак е „Dancing Headlights“, който можеше да е песен от разцвета на a-ha, може би с нотка на Roxy Music от по-късния им период. Sivert изразява дългогодишното си възхищение от a-ha, но изглежда е забравил песента „Living Daylights»“ (тяхната мелодия за James Bond), която се римува доста добре. Следващата песен, още по-запомнящата се „Love vs. The World“, връща прекрасния спомен за поп/рок музиката от началото на осемдесетте, по-специално силните поп класики на Psychedelic Furs.
Поп песните трябва да са за любовта, а Sivert е вашият експертен доставчик. Той е непоправим романтик, носещ множество белези от окопите на емоционалната война. Тазгодишното издание, засягащо темата за любовта, е пълно с амбивалентност, ирония и параноя, но също и с отчаяние, меланхолия и носталгия. Sivert Høyem можеше да има втора кариера като брачен консултант.
Най-смелата песен в тази колекция е „Hollow“ – парче, което той пише зад кулисите в пауза между две корпоративни събития. „Тогава наистина усещаш празнотата на всичко“ – усмихва се той. Празнотата ражда амбициозна композиция, подчертаваща Sivert като блестящ певец, чието изпълнение напомня за „My Way“ на Sinatra.
Според слушателите най-очарователна е „Living it Strange“, написана съвместно с британския китарист Rob McVey. Агресивен вихър от завладяващо китарно звучене и размита бас линия са в основата на емоционално разказана любовна история, разгръщаща се в буги и вид съвременен глем рок! „Възможно е да има известно влияние и от Sonic Youth и Dinosaur Jr тук“ – казва Sivert, когато изказваме предположение, че може да се насочи към седемдесетте в музикално отношение.
„Some Miserable Morning“, с неговото докосване до Златната ера на Bob Dylan, е рядкост в поп историята. Това парче е записано на живо с клубна публика още при първото му публично изпълнение. Това се случва в клуб в Дрезден на име „Alte Schlachthof“. Като най-големият фен на Кърт Вонегът-младши в музикалния бизнес, Sivert естествено се надява, че това може да е действителното мястото на основната история в класическата „Кланица 5“, но изглежда, че то се е намирало на отсрещния бряг на реката.
„Както казах, всъщност няма много за разказване. В момента имам невероятна група и този материал звучеше толкова страхотно в демо форма, че просто трябваше да бъде уловен повече или по-малко такъв, какъвто е, и да бъде споделен с феновете.“
Това е и значението на „поп“. От латинското populus, хора = обичан от мнозинството, принадлежащ на хората.
Автор: Torgrim Eggen
