В превод на български излезе една от най-хубавите детски книги, написани през последните години – „Оскар и аз“, забавна и мъдра, с прекрасни цветни илюстрации, които са неразривна част от текста, подобно на „Пипи Дългото чорапче“.
Сравнението не е случайно, защото авторката, Мария Пар, бе наречена от световната критика „новата Астрид Линдгрен“ още при излизането на първия й роман за деца – „Вафлено сърце“. Той я превърна в най-горещото име в детската литература и й спечели много почитатели, включително и в България, като в някои училища романът й е включен в списъците за лятно четене. Неговото продължение – „Вратарката и морето“, пък спечели най-голямата награда за детска литература у нас – „Бисерче вълшебно“, за която гласуват самите деца.
Определено може да се каже, че новата й книга, „Оскар и аз“, е най-добрата творба досега на Мария Пар. Тя й донесе отново наградата за най-добра детска книга в Норвегия, като я превърна в единствения автор, печелил три пъти тази награда. В колекцията й са и големи литературни призове от Германия и Франция.
„Оскар и аз“ е смешен и поучителен роман за здравата връзка между брат и сестра, за спречкванията, конфликтите и сръдните, но и за обичта между тях. Малкият Оскар е вечно разсеян и прави бели. По-голямата му сестра Ида, през чийто поглед тече повествованието, е разсъдлива и готова да му помогне, макар на моменти да й втръсва да се грижи за него.
Както в „Пипи Дългото чорапче“, така и в „Оскар и аз“ красивите цветни илюстрации (на Осхил Иргенс) стават неразривна част от текста.
Оскар и Ида учат читателите, че децата имат страхове, но и потенциал да се справят с тях, че емоциите – и положителни, и отрицателни – са силни, но проблемите се решават със споделяне и сплотеност в семейството, че възрастните също са уязвими, но децата заслужават доверие.
Мария Пар не бяга от естествените теми в живота, дори и да са трудни. Тя ни показва как децата и техните родители са еднакво неуверени пред ситуации, свързани с боледуване, затруднения в училище или в живота, загубата на близък…
На моменти смешен до сълзи, в други пораждащ тъга и размисъл, романът вдъхва усещане за уют и безопасност, очарова едновременно и децата, и родителите.
С този си роман Мария Пар категорично доказва, че създава книги, които се превръщат в събития и й печелят любовта на милиони читатели по света от всички възрасти. Защото тя разказва истории, в които децата се оказват по-мъдри от възрастните. В света на Мария Пар децата са много различни – няма мобилни телефони, липсват електронни устройства. Снегът, природата, небето – и разговорите, това е техният свят.
Изданието е на „Изида“, а преводът на Росица Цветанова.
