Отворената сряда, посветена на думите, е с широко отворена покана към всички хора на словото и тези, които не се доверяват на празни приказки.
Срещата откриват: Лидия Денкова, философ, водеща на поредицата „Какво значи това?“ на НБУ, и бохемистката, преводач Йорданка Трифонова.
Днес, когато думата РОБОТ все по-настоятелно – тревожно или обещаващо – се намества в ежедневната ни реч, сякаш имаме спешна нужда от нова среща с „Критика на думите“, прекрасната книжка на писателя и философ Карел Чапек. Извън факта, че „робот“ е създадена и разпространена от двамата братя Чапек преди повече от сто години, остава един далеч по-важен въпрос, поставен в тези „Петдесет и две неделни проповеди“: Как се отнасяме към езика? Дали не сме забравили генетичното богатство на думите заради мързеливата употреба на някакво тяхно шаблонно значение, водещо до стандартизирано и все по-бедно мислене? В своята книжка, която прилича на бисерна огърлица от петдесет и два пъти изнесен на показ смисъл, Чапек казва как блясъкът може да се върне: достатъчно е внимание, уважение и обич. Желание за разбиране. И ако някой започне да злоупотребява с „големите езикови модели“ (AI) и бъдещето на роботите и хората, имаме под ръка благото заключение на Чапек: „Белег за истинност не е смъртта, а „Животът“ (една от думите), който в „Утрешния ден“ (друга дума) трябва да е „горещ и творчески“.
„Критика на думите“ има две издания на български език от 1995 и 2011 година.
