Документален филм за големия български артист Стойчо Мазгалов ще има две премиери – в родния му Любимец и на сцената на театър „Сълза и смях“, превърнала се в храм на неговия живот.
На 1 ноември се навършиха 20 години от кончината на големия български артист и дългогодишен директор на театър „Сълза и смях“. След две десетилетия Стойчо Мазгалов се завръща на сцената с документалния филм „МАЗГАЛА – мускетар в лабиринта на времето“.
Първата премиера на филма беше на 13 ноември в родния град на артиста – Любимец, на сцената на читалище „Братолюбие“. Това е мястото, откъдето започва неговият житейски и творчески път. Средствата за филма са осигурени чрез лични дарения на любимчани, обединени от уважението и признателността към големия артист.
На 23 ноември филмът ще има втора премиера в София – в театър „Сълза и смях“. Тази сцена пази не само спомена за артиста, но и духа на неговата отдаденост към театъра като директор.
Двете премиери символично очертават пътя на творческата му съдба – от родната сцена до тази, с която името му остава завинаги свързано. По времето на Стойчо Мазгалов „Сълзата“ преживява своите златни години, белязани с висок професионализъм и безкомпромисно отношение към изкуството. В документалната лента участват знакови имена на театралното ни изкуство – Цветана Манева, Марин Янев, Ириней Константинов и Павел Поппандов, както и любители актьори от Театрална студия „Стойчо Мазгалов“ в Любимец.
Продуцент и автор на филма е Ники Шуманова. Филмът е рожба на вдъхновение, пробудило се от личната ѝ среща със Стойчо Мазгалов преди повече от 20 години. Така филмът се превръща не само в разказ за един голям артист, но и в лична история за силата на човешкото въздействие, за необяснимия лабиринт на времето, в който едно чувство зрее с години, за да се превърне в творчество.
Има ли давност въздействието на големите личности? И какъв е истинският ръст на вдъхновителите – дали се измерва с времето, в което са били сред нас, или с времето, през което продължават да променят другите?
Това са въпроси, които филмът поставя и на които историята на Стойчо Мазгалов дава своя отговор.
Двадесет години по-късно Стойчо Мазгалов отново е на сцената. Не само като спомен, но и като вдъхновение.




