„Разглобяваш паметта си“ от Марек Торчик (изд. Персей, превод Красимир Проданов) е роман за паметта, идентичността и трудния път към себеприемането, за порастването, раните, които оставя отхвърлянето, и за силата да продължиш напред въпреки всичко. Преведен на 27 езика, той е спечелил двете най-престижни чешки литературни награди – „Магнезия Литера“ и „Иржи Ортен“.
Остър звън пробужда Марек посред нощ – така научава, че дядо му е починал… И младият мъж започва да си спомня… или по-скоро да търси спомените в паметта си; да я разглобява на отделни части, тъй като години наред се е опитвал да забрави, да изтрие всичко. Защото всяко преживяване е носело само неразбиране и болка.
Дебютният роман на младия чешки писател и поет Марек Торчик удря като с чук – авторът изважда на показ теми, които обикновено споменаваме мимоходом или със снизхождение. Какво е да си хлапе, което вижда света различно? Защо останалите те заливат с вълна от омраза, подигравки и насилие?
Дълбоко личен, романът ни пренася в малко провинциално градче в южната част на Чехия – времето там сякаш е спряло, а разочарованията се трупат едно връз друго. Деликатен и затворен, Марек наблюдава с интерес света – поне докато не се превърне в мишена за съучениците си.
Не търсете обаче сюжет, в който героят се изкарва жертва и разчита на съчувствието на читателите… Книгата на Торчик се превръща в голям роман именно заради умението на едно дете да пада и да става… да учи всичко за живота по най-трудния и болезнен начин, а едновременно с това да изживее и първата истински романтична история.
Смело и безкомпромисно написана, книгата заслужи признанието на критиката и читателите в Чехия – спечелвайки най-голямата литературна награда в страната „Магнезия Литера“, както и престижното отличие „Иржи Ортен“. Езиците, на които романът вече излезе или сега се превежда, са 27. Създадена своеобразно и оригинално, той провокира всеки свой читател да се замисли за отношението си към останалите – за границите, които самите ние поставяме и които често ни пречат да приемем различните.
„Пренесох на хартия своите собствени спомени, които същевременно не са мои“, казва самият автор. „Разглобяваш паметта си“ носи тръпчивия вкус на кръв, но и топлината на едно необикновено лято. Циничните обиди и епитети по страниците се редуват със задушевни моменти. Слънчеви лъчи прогонват и най-безнадеждната мисъл. Така книгата се сдобива със собствен поетичен глас насред описаната болка и безперспективност.
По един елегантен начин Торчик рисува действителността на чешкото общество – в годините от началото на прехода до днес; при това по начин, в който може да съзрем толкова много паралели и с нашата собствена реалност. Това прави „Разглобяваш паметта си“ още по-интересна и за българския читател.
Ето няколко цитата, които пресъздават атмосферата на романа:
· Човек започва да се отдалечава от другите, когато осъзнае напълно колко е различен.
· Странен се чувстваш, където и да се озовеш. Навсякъде попадаш на огледала, оглеждаш се в тях, иска ти се да разпознаеш, но като цяло нищо не изглежда като теб.
· Да забравиш често е по-сложно, отколкото да помниш.
· Тормозът и насилието имат за цел да те унижат, да те накарат да се почувстваш малък, незначителен, долу на земята всъщност не можеш да оказваш съпротива.
· Паметта не прощава нищо. Тя изтрива всичко, освен най-ярките спомени, по-бледите, по-щастливите трябва упорито да търсиш, да ги уловиш на дъното, целите в кал и водорасли.
Марек Торчик
