Не гледаме често амбициозен филм да се развива толкова гладко, че почти да не усетиш как отминават 162 минути екранно време. Леонардо Ди Каприо е емоционалното сърце в „Битка след битка“. Той влиза в ролята на Боб, бивш радикал, който днес пие и пуши по цял ден, разхожда се с кариран халат и шапка, опитвайки се да спаси отвлечената си дъщеря- тийнейджърката Уила (Чейс Инфинити). Това е само един елемент от филма, пълен с автомобилни преследвания, полиция, сенчести организации, лоялност и предателства, всички слети в история, която държи в напрежение от началото до края на филма. Всъщност точно това е отличителната черта в работата на режисьора Пол Томас Андерсън- да управлява хладнокръвно историята, която представя. Филмът е вдъхновен от романа на Томас Пинчън от 1990 г. „Вайнленд“, за радикал, активен през 60-те години на миналия век и за съдбата му две десетилетия по-късно.
Първите сцени в „Битка след битка“ са напрегнати, те се развиват в център за задържане на имигранти, където военни охранители се разхождат зад телени огради. Измислена група, наречена „Френските 75“, се внедрява на мястото, за да обяви революцията. Сред членовете е суровата и безкомпромисна Перфидия Бевърли Хилс (Теяна Тейлър). Боб (Леонадро Ди Каприо) е техен експерт по експлозиви и неин партньор. В този имигрантски център Перфидия среща зловещия капитан Стивън Локджау. В тази роля влиза Шон Пен и е изключително убедителен като сексуално извратен мъж, който тормози Перфидия и признава, че е привлечен от нея, защото е афроамериканка. Прави впечатление иронията заложена в имената на героите, преплитането на драма и комедия, на глупавото и трагичното, а добавянето на още сюжетни линии, слагат своя неотразим отпечатък върху филма „Битка след битка“ . Леонардо Ди Каприо е в най-добрата си комична форма. Трябва да отбележим и участието на Бенисио дел Торо като учителят по карате Сенсей Карлос.
Леонардо Ди Каприо и Шон Пен в дръзката комедийна-екшън драма „Битка след битка“
