Мая Александрова написа най-сериозното българско изследване на митовете
Доцентът от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Мая Александрова написа най-сериозният труд върху митовете, правен от българин – „Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления“ (издание на „Персей“).
На премиерата на книгата в Софийския университет бе изтъкнато, че е това е изследване, съизмеримо с класически трудове в тази област като „Златната клонка“ на Джеймс Фрейзър и „Маските на бога“ на Джоузеф Кембъл.
Повече от десет години Мая Александрова работи върху темата, като проучва в митологиите на различни народи темата за божествата на съдбата. Те са много и се проявяват по разнообразни начини – в групи от богини или индивидуално. Някои от тях са благотворни, други – ужасяващи. Могат да даряват живот или да обричат на смърт. Да са обичащи или наказващи. Всички те водят към древния архетип на Великата богиня майка.
Авторката разглежда развитието на представите за съдбата, нейните персонификации, имената, с които се назовават съдбата и нейните божества в различните езици.
Изследвани са различните мотиви, отнасящи се до съдбата – за преденето и тъкането, за текста като тъкан, за връзването и възлите, за да се правят магии.
Това пътешествие в света на митовете навлиза дълбоко в епохата на палеолита и неолита, а авторката търси отговори на въпросите: кои са божествата на съдбата, защо са три, защо са женски, как се отнасят към архетипа на Великата майка.
Мая Александрова води лекционни курсове по общо и балканско езикознание и социолингвистика. Изследователските ѝ интереси са в областта на митологичните традиции и етнолингвистиката в широк контекст.
Следващите й проучвания са насочени към митологията на Древния свят: Близкия изток, Египет, Индия, Древна Гърция и Рим, при траките, а след това към митологията на германи, келти, балти и славяни, както и на Балканите.
